Интересен

Стихотворенията на Филис Уитли

Стихотворенията на Филис Уитли

Критиците се различават по приноса на поезията на Филис Уитли в литературната традиция на Америка. Повечето са съгласни обаче, че самият факт, че някой наречен "роб", може да пише и публикува поезия по това време и място.

Някои, включително Бенджамин Франклин и Бенджамин Ръш, написаха своите положителни оценки за нейната поезия. Други, като Томас Джеферсън, отхвърлиха качеството на поезията си. Критиците през десетилетията също са разделени по отношение на качеството и значението на работата на Уитли.

Поетичен стил

Това, което може да се каже, е, че стиховете на Филис Уитли показват класическо качество и сдържана емоция. Мнозина се занимават с пиетистки християнски настроения.

В много от тях Уитли използва класическата митология и древната история като намеци, включително много препратки към музите като вдъхновяващи нейната поезия. Тя говори с бялото заведение, не да се други колеги, нито, наистина, за тях. Препратките към собственото й положение на поробване са сдържани.

Сдържането на Уитли беше просто въпрос на имитиране на стила на поетите, популярен по онова време? Или в голяма степен, защото в поробеното си състояние тя не можеше да се изрази свободно?

Има ли подтекст на критика на робството като институция, отвъд простата реалност, която нейното писане доказва, че поробените африканци могат да бъдат образовани и могат да създадат поне проходими писания?

Със сигурност нейното положение е използвано от по-късните анулиционисти и Бенджамин Ръш в есе за анти-робство, написано през целия си живот, за да докаже техния случай, че образованието и обучението могат да се окажат полезни, противно на твърденията на другите.

Публикувани стихотворения

В публикувания том на нейните стихове има атестацията на много видни мъже, че те са запознати с нея и с нейното творчество.

От една страна, това подчертава колко необичайно е било нейното изпълнение и колко подозрителни повечето хора биха били относно възможността му. Но в същото време подчертава, че тя е позната от тези хора, постижение само по себе си, което много от читателите й не биха могли да споделят.

Също в този том е включена гравировка на Wheatley като предно изображение. Това подчертава нейния цвят и от облеклото, сервитута и изискаността и комфорта.

Но също така я показва като робиня и като жена на бюрото си, като подчертава, че може да чете и пише. Тя е попаднала в поза на съзерцание (може би да слуша музиките си.) Но това също показва, че тя може да мисли, постижение, което някои от съвременниците й биха намерили за скандално замисляне.

Поглед към едно стихотворение

Няколко наблюдения върху едно стихотворение могат да покажат как да се намери фина критика на робството в творчеството на Уитли.

Само в осем реда Уитли описва отношението си към своето състояние на поробване - както от Африка до Америка, така и към културата, която разглежда цвета й толкова негативно. След стихотворението (от Стихотворения на различни теми, религиозни и морални, 1773 г.), са някои наблюдения за нейното третиране на темата за робството:

След като е докаран от Африка в Америка.
„ДВАМА милост ме доведе от моята езическа земя,
Научих доброжелателната ми душа да разбере
Че има Бог, че има и Спасител:
След като изкуплението нито съм потърсил, нито знаех,
Някои гледат нашата съботна раса с презрително око,
"Цветът им е диаболна умира."
Помнете, християни, негри, черни като Каин,
Може да се усъвършенствате и да се присъедините към ангелския влак.

Наблюдения

  • Уитли започва с кредитирането на робството си като положително, защото това я е довело до християнството. Докато християнската й вяра със сигурност е била истинска, тя също е била „безопасна” тема за робския поет. Изразяването на благодарност за поробването й може да е неочаквано за повечето читатели.
  • Думата „добродетел“ е интересна: означава „изпреварена през нощта или тъмнината“ или „да бъдеш в състояние на морална или интелектуална тъмнина“. Така тя прави цвета на кожата си и първоначалното си състояние на непознаване на християнското изкупление паралелни ситуации.
  • Тя използва и израза „милостта ми донесе“. Подобна фраза се използва в заглавието „при привеждане“. Това умело омаловажава насилието срещу отвличането на дете и пътуването на робски кораб, така че да не изглежда опасен критик на робството - в същото време кредитирането не на търговията с роби, а на (божествената) милост към деянието. Това може да се чете като отричане на властта на онези човешки същества, които я отвличат и подлагат на плаването и на последващата й продажба и подаване.
  • Тя приписва „милост“ с пътешествието си - но също и с образованието си в християнството. И двете всъщност бяха в ръцете на човешките същества. Обръщайки се и към Бога, тя напомня на аудиторията си, че има сила, по-мощна от тях - сила, която е действала директно в живота ѝ.
  • Тя умело дистанцира своя читател от онези, които „гледат на нашата съблекална раса с презрително око“ - възможно е по този начин да подтикне читателя към по-критичен поглед към робството или поне по-позитивен поглед към онези, които са роби.
  • „Sable“ като самостоятелно описание на нейния цвят е много интересен избор на думи. Sable е много ценна и желана. Тази характеристика рязко контрастира с „диаболната умира“ на следващия ред.
  • „Диаболичната умира“ може също да е фина препратка към друга страна на „триъгълната“ търговия, която включва роби. Приблизително по това време лидерът на квакерите Джон Вулман бойкотира бои, за да протестира срещу робството.
  • Във втория до последния ред думата „християнин“ е поставена двусмислено. Тя може или да отправя последното си изречение към християните - или може да включва християни в онези, които „могат да бъдат усъвършенствани“ и да намерят спасение.
  • Тя напомня на своя читател, че негрите могат да бъдат спасени (в религиозното и християнското разбиране за спасението.)
  • Значението на последното й изречение е също така: „Ангелският влак“ ще включва както бяло, така и черно.
  • В последното изречение тя използва глагола „помня“ - като подразбира, че читателят вече е с нея и просто се нуждае от напомнянето, за да се съгласи с нейната точка.
  • Тя използва глагола „помня“ под формата на директна команда. Докато огласяват пуритански проповедници в използването на този стил, Уитли също поема ролята на онзи, който има право да командва: учител, проповедник, дори може би господар или любовница.

Робството в поезията на Уитли

Разглеждайки отношението на Уитли към робството в нейната поезия, също така е важно да се отбележи, че повечето от стиховете на Уитли изобщо не се отнасят до нейното „състояние на сервитут“.

Повечето са случайни парчета, написани при смъртта на някой знатен или по някакъв специален повод. Малцина се отнасят пряко - и със сигурност не е пряко - към нейната лична история или статус.


Гледай видеото: Inside Out Finger Family. Disney Pixar Inside Out Finger Family Song. Finger Family Nursery Rhyme (Август 2021).